Уолъс Стивънс

поезия

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

Човек, който носи нещо

 

Уолъс Стивънс

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Стихът трябва да устоява на интелигентността
почти успешно. Илюстрация:

 

Тъмен силует в зимна вечер устоява
на идентификация. Това, което носи, устоява

 

на най-важното сетиво. Приеми ги, тогава,
за вторични (едва различими части

 

от видимо цяло, нестабилни частици
от нещо солидно, неоспоримо първично,

 

неща, които се носят във въздуха като първите стотина снежинки
от буря, която трябва да търпим цяла нощ,

 

буря от вторични неща),
ужасяващи мисли, които внезапно сa реални.

 

Трябва през цялата нощ да ги търпим, докато
очевидното блесне, заскрежено и неподвижно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. декември 2020 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]