Спрели в мястото и времето на вечерния дъжд
спрени от звук, който си е все същият,

и само започва и спира,
и пак започва и пак спира -

дъжд един и същ и вън
и вътре. На това място, по това време

и в този звук, които са все същите,
и които дъждът събира в едно,

един въображаем, дървен стол
е входът на една постройка в небето,

изникнала от нищото, вечерен стол,
накипрен в кралско синьо, мним и реален,

център на промени, които
променят заради самата промяна,

в проблясък, наречен живот, живо
злато, воля, съдба.

върни се | съдържание | продължи