Уолъс Стивънс

поезия

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

Аранжимент: човекът

 

Уолъс Стивънс

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Спрели в мястото и времето на вечерния дъжд
спрени от звук, който си е все същият,

 

и само започва и спира,
и пак започва и пак спира -

 

дъжд един и същ и вън
и вътре. На това място, по това време

 

и в този звук, които са все същите,
и които дъждът събира в едно,

 

един въображаем, дървен стол
е входът на една постройка в небето,

 

изникнала от нищото, вечерен стол,
накипрен в кралско синьо, мним и реален,

 

център на промени, които
променят заради самата промяна,

 

в проблясък, наречен живот, живо
злато, воля, съдба.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. декември 2020 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]