Снощи луната изгря над тази скала
нечиста в свят неочистен.
Мъжът и спътникът му спряха
да починат пред внушителната височина.

Вятърът студено ги нападна
с безброй величествени звуци:
Тях, напуснали лудо пламналото слънце
да търсят огън по-изпепеляващ.

Но скалата, обрасла с кичури трева,
се издигна огромна, стръмна и гола
над всички дървета, зъбери извиси
в облаците като ръце гигантски.

Нямаше нито глас, нито образ увенчан,
ни хор, ни свещеник. Само
високата стръмна скала
и двамата спрели за почивка.

Само студеният вятър и звукът,
който издава, далеч от калта на земята
която бяха напуснали, звук храбър
щастлив, ликуващ и горд.

върни се | съдържание | продължи