Уолъс Стивънс

поезия

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

Как да живеем. Какво да правим

 

Уолъс Стивънс

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Снощи луната изгря над тази скала
нечиста в свят неочистен.
Мъжът и спътникът му спряха
да починат пред внушителната височина.

 

Вятърът студено ги нападна
с безброй величествени звуци:
Тях, напуснали лудо пламналото слънце
да търсят огън по-изпепеляващ.

 

Но скалата, обрасла с кичури трева,
се издигна огромна, стръмна и гола
над всички дървета, зъбери извиси
в облаците като ръце гигантски.

 

Нямаше нито глас, нито образ увенчан,
ни хор, ни свещеник. Само
високата стръмна скала
и двамата спрели за почивка.

 

Само студеният вятър и звукът,
който издава, далеч от калта на земята
която бяха напуснали, звук храбър
щастлив, ликуващ и горд.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. декември 2020 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]