Уолъс Стивънс

поезия

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

Пътят на различното

 

Уолъс Стивънс

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Днес листата викат, вятърът ги люшка по клоните
и зимата не е толкова банална.
Макар че ледени сенки и купища сняг я изпълват.

 

Листата викат... Забавяш ход, просто за да чуеш вика.
Ангажиращ вик, който засяга някой друг,
защото макар да казваш, че си част от всичко,

 

съществува конфликт, намесва се известна съпротива;
а и да си част е напрежение, което намалява:
И усещаш живота на това, което дава живот, какъвто е.

 

Листата викат. Не е вик за божествено внимание,
наперени юнаци не изпускат пара, не e и човешки вик.
Това е викът на листа, които ca просто листа

 

щом липсва фантазия, и друго значение нямат,
когато ухото най-сетне открие какво са, и после,
викът не засяга абсолютно никого.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. декември 2020 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]