Уолъс Стивънс

поезия

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

Каквото виждаме, това мислим

 

Уолъс Стивънс

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

В дванайсет, следобедът започва
да се разпада, обратно към полусенки
ако не и към полуилюзии. До тогава е друго:

 

Представяш си теменужени дървета, а те си стоят зелени
до дванайсет, и по-зелени няма да станат.
И най-засуканата фраза не описва синьото небе.

 

Дванайсет не e друго освен: край на нормалното време,
право нагоре, устрем без терзания,
абсолютен апогей, без словоизлияния

 

дванайсет удря и следващата секунда е като
теменужено сивa, теменужено зелена нишка
която тъче крачол или ръкав на сянка, драскулка

 

по пиедестал, амбициозна страница, прегъната
горе вдясно, невидима за възприятието
стена на пирамида, наклон

 

и бронзова карикатура на бронзов живот,
поредната мисъл, върховна суета,
защото каквото мислим, никога не виждаме.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. декември 2020 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]