Олга Токарчук

Нобел за литература - 2018 г.!

Литературен клуб - над 20 години! | страницата на авторката | нобелисти

 

Из „Правек и други времена“

 

Олга Токарчук

 

Превод от полски: Георги Кръстев

 

 

Времето на Правек

 

 

          Правек е място, което се намира в средата на Вселената.
         Да се прекоси с бързи стъпки Правек от север на юг, отнема един час. Също толкова и от изток на запад. А ако някой би искал да обиколи Правек с бавна крачка, като внимателно и съсредоточено се вглежда във всичко, това ще му отнеме цял ден. От сутрин до вечер. Корица на книгата
         На север границата с Правек е пътят от Ташов до Келце, натоварен и опасен, той буди безпокойство при пътуване. За тази граница се грижи архангел Рафаел.
         На юг границата се определя от градчето Йешкотле със своята църква, старчески дом и ниски къщички около калния централен площад. Градчето е опасно, защото поражда жажда за притежание, и да бъдеш притежаван. От страната на градчето Правек е пазен от архангел Габриел.
         От юг на север, от Йешкотле до разклона за Келце води Пътят и Правек се простира от двете му страни.
         Западната граница на Правек оформят крайречните влажни ливади, малко гора и един чифлик. Край чифлика има стадо коне, един от които струва колкото целия Правек. Конете принадлежат на чифликчията, а ливадите на енорийския свещеник. Опасността на западната граница е чувството на надменност. Тази граница е охранявана от архангел Михаил.
         На изток границата на Правек е река Бялка, която отделя неговите земи от земите на Ташов. След това Бялка извива към воденицата, а границата сама се простира нататък през ливадите и между храстите от елша. Опасността от тази страна е глупостта, която произлиза от страстта по дървената философия. Тук границата е пазена от архангел Уриел.
         По средата на Правек Бог е изсипал възвишение, на което всяко лято се събират рояци майски бръмбари. Затова хората са го нарекли Бръмбарово Хълмче. Работата на Бог е да твори, а на хората да наричат.
         От северозапад на юг тече река Черна, която се слива с Бялка при воденицата. Черна е дълбока и тъмна. Тече през гората и тя отразява в нея обраслото си лице. По Черна плават сухи листа, а във водовъртежите й незабележими насекоми се борят за живота си. Черна дърпа корените на дърветата и мие гората. Понякога на тъмната й повърхност се образуват вирове, защото реката може да бъде гневна и неукротима. Всяка година напролет прелива на ливадите на свещеника и там се пече на слънце. Позволява на жабите да се множат до безкрай. Свещеникът се бори с нея цяло лято и всяка година тя любезно се съгласява да се върне в своето корито в края на юли.
         Бялка е плитка и жизнерадостна. Простира се в широкото си корито на пясъка и нищо не скрива. Прозрачна е и с чистото си пясъчно дъно отразява слънцето. Прилича на голям блестящ гущер. Бяга между тополите и прави палави завои. Трудно се предвиждат игрите й. Някоя година се случва да направи остров от гъсталака на елшата, а после веднъж на десет години се отдръпва надалече от дърветата. Бялка тече през горички, ливади и поляни. Блести в пясъчно и златно.
         При воденицата реките се сливат. Най-напред текат една до друга, нерешителни, уплашени от лелеяната близост, а после попадат една в друга и се губят в себе си. Реката, която тече от тази смесица при воденицата, не е вече нито Бялка, нито Черна, затова пък е силна и без усилие върти колелото на воденицата, което мели брашното за хляба.
         Правек се простира край двете реки и край тази трета, която се получава от техния взаимен копнеж. Реката от сливането при воденицата на Черна и Бялка се нарича Реката и тече нататък спокойна и доволна.

 

 

 

Времето на Геновева

 

 

          През лятото на четиринадесета година пристигнаха на коне двама царски войници в светли мундири, за да отведат Михал. Той ги видя как се приближаваха от страната на Йешкотле. Горещият въздух носеше техния смях. Михал застана на прага на къщата в своята престилка, обсипана с брашно, и зачака, въпреки че знаеше какво ще искат от него.
         — Вы кто? — попитаха.
         — Меня зовут Михаил Юзефович Небески — отвърна Михал, както трябваше да се отговаря.
         — Ну, есть у нас сюрприз.
         Взе от тях документа и го занесе на жена си. Тя цял ден плачеше и стягаше Михал за война. Чувстваше се толкова тежка и изнемощяла от плач, че не можа да пристъпи прага, за да изпрати мъжа си до моста с поглед.
         Когато паднаха цветовете на картофите, а на тяхно място вързаха малки зелени плодове, Геновева установи, че е бременна. Преброи месеците на пръсти и стигна до първите сенокоси в края на май. Това би трябвало да се е случило точно тогава. Сега съжаляваше, че не можа да каже на Михал. Може би растящият от ден на ден корем беше някакъв знак, че Михал ще се върне, че трябва да се върне. Геновева сама държеше воденицата, както го правеше Михал. Наглеждаше работниците и пишеше бележки на селяните, които носеха зърно. Вслушваше се в шума на машините и шепота на водата, която движеше воденичните камъни. Брашното се задържаше в косите и миглите й, така че, когато вечер застанеше пред огледалото, виждаше в него стара жена. Старицата после се събличаше и наблюдаваше отражението на корема си. Лягаше си и въпреки възглавниците и вълнените чорапи, не можеше да се стопли. А понеже в съня, както и във водата се влиза винаги със стъпалата, дълго не можеше да заспи. Така имаше много време за молитва. Започваше с „Отче наш“, после „Хвала тебе, Марийо“, за накрая оставяше любимата си молитва за сън към ангела хранител. Молеше го да се грижи за Михал, защото може би по време на война трябва повече от един ангел-хранител. После тези молитви преминаваха в картини от войната — бяха ясни и бедни, защото Геновева не познаваше друг свят извън Правек, нито други войни, освен съботните боричкания на площада, когато пияни мъже излизаха от кръчмата на Шлом. Тогава те се дърпаха за полите на ямурлуците, преобръщаха се на земята и се влачеха из калта изцапани, мръсни, жалки. Геновева си представяше войната като бой сред кал, локви и боклуци, борба, в която всичко се решава отведнъж, с един замах. Затова се чудеше, че войната продължава толкова дълго.
         Понякога, когато отиваше на пазар до градчето, се вслушваше в разговорите на хората.
         — Царят е по-силен от Немеца — казваха.
         Или:
         — Войната ще свърши на Коледа.
         Но не свърши на тази Коледа, нито на някоя от следващите четири.
         Точно преди празниците Геновева отиде на пазар в Йешкотле. Когато минаваше моста, видя момиче, което идваше покрай реката. Беше бедно облечена и боса. Голите й стъпала смело газеха в снега и калта, като оставяха малки следи. Геновева потрепери и се спря. Погледна отгоре момичето и в чантата намери копейка за нея. Момичето вдигна поглед и техните очи се срещнаха. Монетата падна в снега. Момичето се усмихна, но в тази усмивка нямаше благодарност или симпатия. Показаха се големи бели зъби, заблестяха зелени очи.
         — Това е за теб — каза Геновева.
         Момичето приклекна и нежно с пръст извади монетата от снега, а след това се обърна и без нито дума продължи нататък.
         Йешкотле изглеждаше така, сякаш му беше отнет цвета. Всичко беше черно, бяло и сиво. На площада стояха групички мъже и разговаряха за войната. Унищожени градове, а имотът на техните жители е разпилян по улиците. Хората бягат от куршумите. Брат търси брат си. Не се знае кой е по-лош — Руснака или Немеца. Немците тровят с газ, от който се пръсват очите. Глад ще има пред жътва. Войната е първото бедствие, след което ще дойдат другите.
         Геновева избегна купчини с конски фъшкии, които разтапяха снега пред магазина на Шенберт. На шперплат, забит на вратата пишеше:

 

      ДРОГЕРИЯ

       

      Шенберт и Ко.
      държи на склад само
      първокачествени
      сапун за пране
      синка за бельо
      пшеничено и оризово нишесте
      дървено масло свещи кибрит
      прах срещу насекоми

 

         Внезапно й стана лошо от думите „прах срещу насекоми“. Помисли си за този газ, който използват немците, и от който се пръсват очите. Дали хлебарките изпитват същото, когато ги посипят с праха на Шенберт? Трябваше няколко пъти да си поеме дълбоко дъх, за да не повърне.
         — Какво обичате — каза с напевен глас млада жена в напреднала бременност. Погледна корема на Геновева и се усмихна.
         Геновева поиска нафта, кибрит, сапун и нова оризова четка. Прокара пръст по острата четина.
         — Ще чистя за празниците. Ще мия подовете, ще пера завесите, ще изчистя печката.
         — И ние скоро имаме празници. Освещаване на храма.
         — Вие сте от Правек, нали? От воденицата? Познавам Ви.
         — Сега вече и двете се познаваме. Кога Ви е терминът?
         — Февруари.
         — И аз през февруари.
         Шенбертова започна да нарежда на тезгяха калъпи домашен сапун.
         — Не се ли замисляте защо ние, глупачките, раждаме като наоколо има война?
         — Навярно Бог…
         — Бог, Бог… Той е добър счетоводител и се грижи за графата „дължи“ и „има“. Трябва да има баланс. Което се изгуби, трябва да се роди… А Вие момче ли ще имате, та сте така хубава.
         Геновева вдигна кошницата.
         — Нужно ми е момиче, защото мъжът ми е на война, а момче без баща трудно се възпитава.
         Шенбертова излезе иззад тезгяха и изпрати Геновева до вратата.
         — На нас въобще са ни нужни дъщери. Ако всички наведнъж започнем да раждаме момичета ще настъпи мир на света.
         Засмяха се и двете.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. октомври 2019 г.
Публикация в кн. „Правек и други времена“, Олга Токарчук, пр. Георги Кръстев, Изд. „Алтера / Делта Ентъртейнмънт“, С., 2008 г.
©1998-2019 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]