Струва ми се, че има нещо опасно в тишината тази нощ, истинско
или внушено от някоя външна сила. Духовете са наблизо, но ние
не можем да си позволим услугите им, и така се въргаляме в абстракциите на времето с ограбено съзнание, достатъчно голямо за всички да се вмъкнем в кадифяната му кошница, интериор забулен в манипулативна тишина. Острието на лъжеца се вписва в нещо
полуоглазган кучешки кокал почиващ до дървото. Сякаш изведнъж осъзнаващ еластичността на материята си, разбираш, че можеш да отделиш субстанцията си в бръсненето за първи път. Видях как вятъра
блъска кораб следващ посоката си. Пасажерите гледаха смаяни и объркани, да обърнем по още един коктейл, докато часовникът започне обратното броене.
Мога да ти разкажа за смъртта, но се страхувам, че както обикновено няма да ме слушаш. Което ми дава правото да те виня за всичко, което не е станало както трябва, справяш се със стреса, създавайки още една патология.
Цветна беше коприната на детските ни мечти; каква преструвка, че все още търсиш себе си, държейки на всичко, което фантазирайки си изпуснал.
|