Испанският поет Хорхе Урутия (Мадрид, 1945) е университетски преподавател, литературен теоретик и критик с неоспорим престиж, бил е академичен директор на Институт Сервантес. Поетическото му творчество е сред най-съкровените и последователни за Поколението на 70-те години на миналия век. Публикувал е над двадесет литературоведски книги и стихосбирки, сред които: Солени сълзи (1966), Изворът като скрита птица (1968), Свирепата воля на писането (1977), Свирепата вoля нa пиcaнeтo и oщe (2 дoп. изд., 2006), Състояние, еволюция и постоянство на духа (1979), Ограничения (1985), Отсечката (1987), Изграждане на реалността: антология 1966-1989 (1989), Изобретяване на енигмата (1991), Глава на вълк за пътен лист (1966), Непознато произношение (2001), Морето или измамата (2004), отличена с наградата за поезия на името на Хайме Хил де Биедма.