Емил Верхарен

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

В провинцията

 

Емил Верхарен

 

Превод от френски: Тодорка Минева

 

     

    Изпитвали ли сте странното вълнение да пристигнете в мъгливо време в някой чужд град и да се залутате към неясни [очертания на] укрепления, по места, отдето никога не сте минавали и никога вече не ще минете? Планините с техните надиплени пътища приканват, а дървесата – дъбове, брястове, брези, - които внезапно изникват, разкриват пред погледа необичайно, ново гъмжило от растителност. Мракът придава безграничност на мисълта и вие виждате пред себе си бездната на чудния свят на нощта.
    И човек се мисли за призован от облаците там горе.

     

    *

     

    Странноприемницата. Ето я с малките ѝ пламнали прозорчета. Червена лампа, кафяв таван. В един ъгъл мъжът разговаря с дима от лулата си, жената бърше детето си, котката мяука на прага на вратата. Един минувач ви докосва леко и ви казва добър вечер гърлено, на език, който вие не разбирате. Сетне мелопеята на гъсарките, които се прибират, и на внезапно започналите да бият часовници на църквите, които скоро онемяват, и жалбите на колелата по набраздените пътища, пътища тъй далечни, тъй безкрайно далечни.
    И човек се мисли за призован от облаците там горе.

     

    *

     

    Какво търсите? Малко радост, нали, само за себе си, малко радост от приключението, малко радост! Дебнете неясния шепот на листата и молитвата на ручейчетата. Мракът е благотворен. Вие сте просякът на вечерта, която утешава, и на небосвода, който величае. Сънищата са сгушени в тревата, цветята се разтварят. И се появява луната, луната, красивата родна луна, която гледа в същия този миг селото - онова село във Фландрия, където сте роден.
    И човек се мисли за призован от облаците там горе.

     

    *

     

    А вие, вие си отдъхвате край някой ров, гледате нагоре и си мислите за липсващия дом. Паметта ви пробужда някогашното ви сърце – в очите ви избликват сълзи от детството. И вие ги предавате на тишината и на нощта, и онези, които са мъртви и почиват в малките гробища, старите родители, чуват как те капят върху надгробния им камък една по една.
    И човек се мисли за призован от облаците там горе.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 12. март 2021 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]