Емил Верхарен

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Резиденциите

 

Емил Верхарен

 

Превод от френски: Тодорка Минева

 

     

    Стари маркизи - изоставени, болни, похабени, приключили с ригодоните и менуетите и вече примирени, самотни и смълчани - това са тези „резиденции“ в Германия, изградени в свръхвеликолепно рококо: с каменни пламъци във вази на фасадата, агонизиращи статуи в драперии, уморени кемпфери в гирлянди, барелефи с Венери и Диани върху люспести облаци; в градините – силени, позеленели от пиянство и мъх, Помони с пищни гърди и плодове; сред моравите – абаносови басейнчета, повдигани от бели лебеди, и слънчеви часовници, които престарелите дървета с прешироки корони са прислони под сянката на своите клони и своите векове.

     

    *

     

    Стари маркизи - изоставени, болни, похабени, приключили с ригодоните и менуетите и вече примирени, самотни и смълчани - това са тези „резиденции“ в Германия, изградени в свръхвеликолепно рококо: листата и безмълвията ги превръщат в мечтана гробница вечер, когато светват окулусите на покривите, с гривата на лъвовете върху стъпалата на перистила и поостарялата слава, която се носи наоколо. Представяш си как висши сановници и ландграфове – о!, далечни времена – слизат по външното каменно стълбище, с пръстен на показалеца, а самият показалец свит върху дългия бастун, разговарят, докосвайки от време на време нагръдника си, за имперските дела и малките крачка на френските дами.

     

    *

     

    Стари маркизи - изоставени, болни, похабени, приключили с ригодоните и менуетите и вече примирени, самотни и смълчани - това са тези „резиденции“ в Германия, изградени в свръхвеликолепно рококо, които днес тънат в запущението на малките градчета, накрай огромните публични пространства, украсени с релефни орнаменти от жива трева и покрити с мъх мъртви фонтани. Клети каменни реликви с душа: в шкафовете все още е останала малко маршалска пудра, някое голямо огледало помни отражението на нечие красиво тяло, театралната завеса пази в гънките си каденците на Глук. И часовникът, старият, шумно тиктакащ часовник, който е все още жив, вярва, че отмерва часа на утринните пробуждания [на обитателите].

     

    *

     

    Стари маркизи - изоставени, болни, похабени, приключили с ригодоните и менуетите и вече примирени, самотни и смълчани - това са тези „резиденции“ в Германия, изградени в свръхвеликолепно рококо, пудрени вече цяло десетилетие с неизличимия портландцимент и реставрирани от четиридесетимата членове на Археологическата комисия за държавни и общински паметници под високото покровителство на император Вилхелм, някогашен крал на Прусия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 12. март 2021 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]