Емил Верхарен

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Малките гробища

 

Емил Верхарен

 

Превод от френски: Тодорка Минева

 

     

    Малките баденски гробища в Шварцвалд не са тъжно място. Те се гушат в планината между четирите стени от стари, очукани камъни, осеяни са с надгробни могилки и са пронизани от кръстове. И църквата в средата, старинната църква с лястовичите гнезда и с цялото пъстроцветие от гълъби по камбанарията. И навсякъде цветя, щурци, водни кончета, пеперуди, метални съдове със светена вода и натопен чемшир в тях. Зелени площи с бели камъни по ръбовете им; плажове на смъртта с мраморни раковини; общи спални със завивки от трева и завеси от бръшлян; добри легла за християнски сън – и за молитва.

     

    *

     

    Малките баденски гробища в Шварцвалд не са тъжно място.
    Навярно онези, които почиват тук, жалят за живота – защото мисълта за самите тях ги е осенила за пръв път в ковчега. Може би оттогава насетне те страдат; може би цветята и тревите, и бръшлянът покриват с воала си техните скърби. Не – те са били спокойни, отрудени хора, живели са примирени като добитъка и като кучетата си, виждали са Бог в слънцето и са благославяли светлината. Подхранвали са душата си със сладостните илюзии на своята вяра – никаква гордост не се е загнездвала в главата им. Наивни, невежи и кротки, те са живеели с кръвта на своето сърце, а не с нервите на своя мозък.

     

    *

     

    Малките баденски гробища в Шварцвалд не са тъжно място.
    Покойниците участват в живота на селото. Те виждат как техните вдовици идват за служенията с бели забрадки и светли фусти. Децата им играят на гробовете, котките им спят там по пладне. През юни косят тревата и отнасят част от прахта им в у дома още неизстинала. Те са част от всички празници: Великден, Петдесетница, Коледа. Слушат органовите мелодии и църковните песнопения. Свещеникът ги споменава в неделните проповеди и никой не минава покрай тях, без да си помисли, че те са тук и го гледат. Втори ноември – [Голямата задушница]! Колко много чути молитви, колко много пролети сълзи!

     

    *

     

    Малките баденски гробища в Шварцвалд не са тъжно място.
    Сърце на енорията, сърце, изградено от свещена прах, отворено сърце, което побира в себе си [хората] от вчерашния ден, приема днешните [хора] и очаква [хората] от утрешния ден. Почивайте в мир!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 12. март 2021 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]