Ще дойде време
когато с възторг
ще поздравиш себе си, изправен
пред собствената си врата, пред твойто огледало
и усмивки за добре дошъл двамата ще размените,
и ще му кажеш: сядай тук. Хапни си.
Отново ще обикнеш странника, който беше твоето аз.
Дай му вино. Дай му хляб. Дай му пак сърцето
си, на странника, който те обича
цял живот, който ти заради друг
изостави, който те знае наизуст.
Свали любовните писма от лавицата,
снимките, отчаяните послания,
отлепи образа си от огледалото.
И сядай. Празнувай живота си.
върни се | съдържание | продължи
|