Аз чувам Конете на Мрака - ехтящи копита,
нажежени зеници, гриви, пръхтящи от мощ.
Северът ги застила с леплива, лазеща нощ,
Изтокът с радост потайна в зори ги връхлита,
Западът рони роса и въздиша с печал,
Югът сипе порой от рози в пламтящи одежди.
О, щетни Сънища, Блянове, Страсти, Надежди -
Конете на Злата съдба препускат сред плисъци кал.
Любима, очи притвори, сърцето ти нека бие
до моето, нека косата ти ме засипе без звук -
дано плющящите гриви и тежкия тропот да скрие,
та самотата на име Любов да си иде оттук.

върни се | съдържание | продължи