Светът нисък ми се виждаше понякога
изтегляше се земята под моите крака
заедно в мир с насекомите и мравките
волно живеех на шир и на дължина

красива бе любовта, не ще и дума
навеждах се, целувах циганската уста
в предългата тишина, докосваща душата
умът ми, издължавайки се изтичаше по краката ми

сега съм мъж, нестъпващ по земята
с пресечен хоризонт, за пепелта опожарен
преди земното притегляне ме убихте вие…
краката ми, уморените ми крака

върни се | съдържание | продължи