Надеждата като седеф дълбаеше в гласа ти
На хазартната маса - пиратски валета,
Дами и дукеси - да ги ринеш с лопата
След първата загуба
Благородно се усмихна

На следващото раздаване до гуша затъна,
Вкамени се душата от раните: гола плът.
Жертва си ти поредна – рафинирано тук убиват
И влачи те мрака във свойта безпътица

„тек или чифт си?”
напусто питаха що си
ти беше толкова много
ти беше всичко...

ръце ти целуна морякът
с изгасналата свещ от кораб далечен

Тестето като морски атлас се разлисти по пръстите
И на анонса им божий ти врътна импас
Бяла страница на бледия хоризонт си отвори
Като две крила отнасящи те надалече

Ала не ти провървя, малшанс!

Затова
нека всеки в себе си да се затвори
и да се влее във водите на своя атлас.

върни се | съдържание | продължи