Написах всичко за едно хубаво момиче, казва той.
Наближава четиридесетте, леко отегчен.
Отговоря неохотно за някакво списание.
Една вечер говори пред събрали се студенти,
сякаш е далеч от тях, говори със
самоувереност –
с увереността на повторните поражения, които е спечелил.
Пред очите ми минават сцени от пиесите му
които съм гледал на различни сцени, в различни времена
нещо гниещо, от детството към зрелостта,
наполовина полудели аристократи, отклонено благородство, обидени мъдри мъже,
изоставени ъгли, в които се прегръщат похотта и светостта...
Тогава, за да се спаси от задуха на тъмнината с мирис на тамян,
ливади, ливади, безкрайни равнини.
„Онова лято правихме любов на брега на река.“

Спокоен, че е написал всичко за едно хубаво момиче
той разтваря портите на лятото
с увереността на пораженията си.
Уморен и все още с опустошителния копнеж по останалото
непознато в него.

върни се | съдържание | продължи