Тревожеше се и за онези прелетни птици,
в кой месец от годината идват,
през кои ширини преминават
от какво правят гнездата си...
Онези птици с оранжеви, златно жълти и черни пера.
Разказвах ти за тях в зимните вечери,
как прекосяват моретата сини,
самотни острови, на които сам измислях имена.
Ревях като лъвовете в останалите назад гори,
карах слоновете да се разхождат, крокодили да се бият
в кални реки.
Да кажех само се появяваха червени керемиди
върху разхвърляните сайванти на крайбрежно село.
И птиците кацаха на брега на езерото,
легнало между облаците, които носят пролетните дъждове.
Никак не искаше да ти разказвам как си тръгват обратно.
Все да остават, казваше, там на брега на езерото
или под стрехите, където построяват гнездата си.
С идването на зимата вечерите ставаха по-дълги, сгъстяваше се тъмнината.
Ти растеше, растеше тишината
която оставиха помежду ни на тръгване прелетните птици.

върни се | съдържание | продължи