Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

***

 

 

      Да се завърнеш в бащината къща,
      когато вечерта смирено гасне
      и тихи пазви тиха нощ разгръща
      да приласкае скръбни и нещастни.
      Кат бреме хвърлил черната умора,
      що безутешни дни ти завещаха -
      ти с плахи стъпки да събудиш в двора
      пред гостенин очакван радост плаха.


      Да те пресрещне старата на прага
      и сложил чело на безсилно рамо,
      да чезнеш в нейната усмивка блага
      и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
      Смирено влязъл в стаята позната,
      последна твоя пристан и заслона,
      да шъпнеш тихи думи в тишината,
      впил морен поглед в старата икона:
      аз дойдох да дочакам мирен заник,
      че мойто слънце своя път измина...


      О, скрити вопли на печелен странник,
      напразно спомнил майка и родина!

       

       

       

      Елегията е публикувана за първи път в
      сп. "Смях", г. II, бр. 64 от 19.08.1912 г.

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]