НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

На робска нощ под свода черен,
за участ царствена роден,
кат слънце тръгна ти - уверен,
към подвига на своя ден.

 

И хвърли зрак в предел безплоден,
де гаснат болно лъч по лъч,
де всеки трепет благороден
замира в кипналата злъч.

 

Там тма слепци обезумели
към теб похулен рев изви -
презрений хищно те прицели
и нищият те уязви.

 

Но, жрец и воин на живота,
ту благ, ту огненожесток,
ти горд възлезе на Голгота
и не отрече своя Бог.

 

Сам си съдбата изпревари
и там, де нявга на скръбта
димяха черните пожари,
днес светят мощ и красота.

 

Че ден за химни ти дочака,
дочака жътва в своя ден -
и като слънце слезе в мрака,
от блясък царствен озарен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи