Джим Харисън

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

Да бъдем

 

Джим Харисън

 

Превод от английски: Пейчо Кънев

 

 

    Никъде е същото място, каквото е било вчера.
    Никой от нас не е същият, какъвто е бил вчера.
    Най-накрая умираме от изтощението да бъдем.
    Това низходящо клетъчно ликуване се споделя
    от вятъра, буболечките, птиците и реките,
    може би и от черните дупки в галактическото
    пространство, където душите ни ще се съберат
    в една нищожност от антиматерия. Но нека не избързваме.
    Да, дърветата залиняват, докато тлъстините под
    брадичката ми нарастват, по сбръчканите ми ръце,
    които се опитаха да удушат един насилник на жени
    в Ню Йорк през 1957.
    Ние се въртим със Земята, дишайки като някой друг
    човек, а нежните ни мозъци са подготвени само
    да наблюдават как изчезваме в пространството.
    Въпреки това, обичаме да правим музика от тази мистерия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 31. октомври 2017 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]