По време на изгрева Уорън е върху леглото ми,
парцалива маса с козина, слушащ
птиците, все едно решава дали иска
да хване някоя. Той притежава превзети
старчески заблуди. Един заек притичва
през двора и той тръгва след него,
мислейки си, че може да съкрати нарастващото
разстояние, тъй както аз последвах една прекрасна
жена по булевард „Монпарнас”, но не успях
да застигна бързите й крачки, онова „чат, чат” на
обувките й, напредващи в пространството, вземащи
последен завой, но когато аз завих, тя беше изчезнала,
и аз погледнах нагоре към дърветата, като си мислех,
че може да се е покатерила на някое от тях.
Когато бях млад едно селско момиче се покатери
на дърво и започна да замеря с ябълки лицето ми,
гледащо нагоре.
Двамата с Уорън сме търсачи. Той търси мъртвата
си сестра Шърли, а аз мисля за брат ми Джон, който
напусна земята и тръгна на онова пътешествие,
на което потеглят всички живи същества.
Котката и човекът са обляни в приятна нищожност,
очите им са вгледани в птици и звезди.

върни се | продължи