Толкова ли съм стар, колкото съм?
Може би не. Времето е мистерия,
която може да ни преобърне.
Вчера бях на седем в гората,
превръзка покриваше сляпото ми око,
в спален чувал, направен от мама,
за да мога да спя в гората, далеч
от хората. Един ивичест смок се плъзна
до мен, без да ме забележи. Едно синигерче
кацна на босия ми крак, толкова леко,
все едно не бе реално. Нощта беше
дълга и върховете на дърветата
бяха отрупани с трилиони звезди. Кой
бях аз, полусляп на земята в гората,
на седем години? Шейсет и осем години
по-късно все още се намирам в тялото
на това момче, без да мисля за изминалото
време. Това е бремето на живота, да си
на толкова много години, без да виждаш
краят на времето.

върни се | продължи