Божурите, доста натежали от красота,
се прегърбват над земята. Надявах се,
че ще живеят вечно, но винаги толкова бавно,
ден след ден, те се превръщат в почвата, която ги роди,
с едва доловим втечнен мирис около тях.
През следващия юни те някак ще си спомнят
да се съживят отново.
Един малък трик, който и ние трябваше да научим, но не успяхме.

върни се | продължи