Драгий читателю, да не би някак си да помислиш, че нашите обществени и
политически работи не вървят напред! Пази Боже! Почитаемото правителство,
в неусипните си грижи за народното благоденствие, не само че се е постарало
да удовлетвори насъщните нужди на страната, но е отишло по-нататък: ползува
се от избитъка на материалното ни благосъстояние, за да развие у нас вкусове
и потребности от по-висши порядък. То се знай! А какви могат да бъдат по-възвишени
потребности от естетическите; а где могат естетическите ни вкусове да се
развиват по-добре, отколкото в сферата на узящните изкуства; а какви по-изящни
изкуства от художествата; а пък има ли по-тънко, по-благородно художество
от живописа и скулптурата? И - можете ли да си преставите? - почитаемото
Министерство на народното просвещение, в симпатичното си стремление да
стигне - а ако се окаже случай и да задмине даже - Европа, оставя настрана
всичките изкуства и се е заловило за най-благородното: в България се отваря
Художествена академия... Ехе-хей, Българийо! Чакай, мари, какво си се
разтичала?... Ама имаш право: поезията ти отишла, че се не видяла, цял
свят шашардиса; науката - във Висшето училище колкото щеш наука. Сега какво
ни оставаше друго освен Художествената академия, а след това, като направим
и един Хореографически институт, да ни снабдява с достатъчно количество
балерини - ще си накривим шапките, па нека ни излезе Европа насреща.
Ама да не мислите, че идеята за основаванието на Художествената академия
е само така - идея? Съвсем не. Работата е вече опечена. Е, че какво искате
повече, когато най-главното е нагласено: „Професорите на академията ще
получават по 7200 лева годишно.“ Туй е главната цел; а средствата за достигванието
на тази свещена цел са изложени в следующото скромно предложение: „Академията
ще изкарва художници.“ Че защо да ги не изкарва, най-сетне? Самоковските
и тревненските художници са подготвили почвата, останалото ще допълни геният
на нашите професори. Остава сега да се определи каква ще бъде заплатата
на директора на академията. Впрочем, с този въпрос няма да се бърза; нека,
като наближи да напуща министерския пост сегашният министър на народното
просвещение, тогаз ще се определи заплатата... Има хас да сте забравили,
че живопиството е една от многобройните специалности на г. Величкова!...
Не си ли припомняте неговата възхитителна картина „Мойта хазайка във Флоренция“
(или нещо подобно). Помните ли какъв божествен огън гори в камината на
„Мойта хазяйка“? Този огън е тъй живо схванат, че прилича на пелте от дюли.
Мурафет - не е друго!...
Но да оставим настрана бъдущия въпрос за бъдущия директор, а да кажем две
думи за мерките, които се вземат за подготовление на художници-професори.
И то не че нямаме готови професори - малко ли са художници в България,
- ами да има и запас, за всеки случай. Може след година-две да стане нужда
за някой клон на академията я в Драгалевци, я в Дивотино, я в Празноглавци.
Всъщност останало е вакантно място само за един професор, който трябва
да замине за Европа да се поусъвършенства. (Ако е останало нещо за усъвършенствувание...)
Дава се, значи, една стипендия, а пък охотници - милиард, сиреч троица.
Назначава се конкурс. Затварят троицата конкуренти в една от стаите на
Висшето училище, като им задават три теми: за три дена да нарисуват
картина от гипсов модел, композиция на даден мотив от Вазова и трети някакъв
етюд. Тия три теми не би могли кокурентите да изпълнят, ако би работили
едновременно и с ръце, и с крака, но нейсе. Сгушени тримата в трите кьошета
на стаята, пухтят над платната си. Повидимому, всякой се е надявал на своите
сили и способности, но на двамата от конкурентите все повечко се е свивало
сърцето пред неизвестността, когато третият щастливец, устремен на крилата
на леката фантазия, с ясни очи и с божествена усмивка, с небрежен размах
е трупал краските върху многотърпящото платно. Che cosa?...
А ето каква била работата: третият щастливец бил предопределен от
с ъ д б а т а за стипендиант; а пък конкурсът бил само за „уж божем“...
Но как да стане тая работа? - Твърде просто: свършва се конкурсът, разотиват
се конкурентите, заключва се стаята. А когато Дядо Господ заспал, връща
се щастливецът с държащия ключовете жури-художник и... и на другия ден
работата на щастливеца получила съвсем друг изглед. Ама ще речете отгде
се знае това. Проста случайност: когато Дядо Господ спял, като че за пакост
разсилните на училището не спяли и... и повече нищо. В града само тия
слухове циркулират.
Както виждате, читателю, съвсем художествено начало се туря в основата
на българската Художествена академия.
И ще се наплодят художници из нашата благословена татковина, и ще започнат
да пренасят върху платното картините на съвременния живот. А сюжети! Господи
Боже мой, колко мили сюжети ни дава сегашният живот... Искаш да нарисуваш
например просяк. Богат материал: изправи се при входа на Софийския градски
съвет и избирай колкото ти е угодно; от сутрин до вечер непрекъсната верига
най-разнарадни просяци, с упоително живописни дрипели, се качат със смътни
надежди и слизат със сълзи и въздишки по стълбите на обанкрутения Градски
съвет. Хвани кисцата с трептяща от художествен огън ръка, опри проницателен
поглед в ония изпити от глад и неволя мъртвобледи лица, с хлътнали
очи, със сплъчкани коси, вгледай се в поетическия безпорядък на разноцветните
дрипи, от които е сглобена тяхната малко трудна за живопис одежда, почни
да комбинираш краските и размахай четката върху платното... Ти можеш
да препълниш целия дворец с такива божествени картини. Или искаш да рисуваш
идилически пейзажи: иди в Ючбунар - материал неизчерпаем. Зимните пейзажи
там не отстъпват на летните: лете гледаш зелени плесенясали езера, населени
с вечно пеющи жабешки легиони, виждаш сиромашията в пълната голота; а зиме
езерата се покриват със зюмруден кристал и голотата се покрива с парцали.
Или те блазнят картините на нашето величие: вземи нашите дворци, столичния
ли искаш, край тих бял Дунав ли искаш - иди в Русе, край море ли искаш
- във Варна, между скалисти хълмове ли искаш - иди в Пловдив, иди около
Калофер, из Чамкория, из Кюстендилско... няма край. Рисувай, дявол да
го вземе! Рисувай князе, рисувай божеци, рисувай бирници, рисувай адвокати
- наляво и надясно богати, възхитителни сюжети.
София, 23 септемврий 1895 г.
---
* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, год. II, бр. 9 от 27.09.1895 г. с подпис „Щастливец“. Повод за написването на фейлетона е дал законопроектът за откриване на Рисувалното училище в София, внесен в Народното събрание от министъра на народното просвещение Константин Величков. Отрицателното отношение на Алеко Константинов към законопроекта е продиктувано от личните му чувства на неприязън към К. Величков, негов политически противник.
върни се | съдържание | продължи
|