Д р а г и   Б е д р о с,

         Помниш ли Екима Степанича? Той кога се нарежеше като казак и се люшкаше от довар на довар, имаше обичай да си гужда сини очила. „Защо си турил очила, Еким Степанич? - „За да не ме познаят, че съм пиян“, изфъфлеше той без да съзнава, че не очила, ами намордник да си тури, при неговите отчаяни зигзаги, ще го познаят и слепите, че се е насвяткал. Та и твоя милост сега мислиш, че съм те нарекъл Бедрос само и само за да открия твоето произхождение. Ако обичаш, аз съм съгласен да те наричам Pierre, но с това, уверявам те, ти няма да станеш белгиец. Па и много ти е притрябвало да ставаш белгиец. Не виждаш ли на каква маскара ги направиха тези нещастни белгийци, та ги накараха, бедните, сутрин-вечер да се молят на Бога да им дава търпение да пренасят лаянията - както се изразява един президент-министър — лаянията на шарлатаните.
         Твоето писъмце не ми се видя извънредно гениално, при всичко че е родено в щаба на литературните сили. Ти, както виждам, предпочиташ писма à la миш-маш. Добре, тогава нека да си пишем à la миш-маш.
         Чете ли декларацията на българския президент-министър, с която той отне знамената на всичките партии? Досещай се от цитатите и съди за политическия образ на декларатора: „Защото, да поведеш народа, трябва да го застрастиш. За черни очи няма да тръгне нито един селянин,   а   к о г а   м у   к а ж е ш,   м о е т о   з н а м е   е   п о м и р е н и е   с   Р у с и я   -   щ е   т р ъ г н е.“   С тая декларация, както виждаш, се изтръгва знамето из ръцете на Драгана Цанков.   „Н е   с ъ м   б и л   м и н и с т ъ р   в   к а б и н е т а   н а   С т а м б о л о в а,   з а   д а   п а з я   с в о б о д а т а   н а   б ъ л г а р с к и т е   г р а ж д а н и...   З а щ о т о   в ъ п р о с ъ т   ­   н е   б е ш е   з а   п р а в д и н и   и   с в о б о д а   н а   б ъ л г а р с к и я   н а р о д,   н е   б е ш е   з а   а г и т а ц и и   и   в ъ з в а н и я   с ъ с   ш а р е н и   б о и,   а   в ъ п р о с ъ т   б е ш е:   щ е   л и   м о ж е   д а   с е   з а л а з и   с ъ щ е с т в у в а н и е т о   н а   Б ъ л г а р и я   и л и   н е.   З а   д а   с е   з а п а з и.   Б ъ л г а р и я,   а з   в л я з о х   в   к о м п р о м и с   с ъ с   С т а м б о л о в а.“   Бедрос, разгърни който щеш брой на в. „Свобода“, от десет години насам и виж не е ли пяла тя същата песен. Значи, на знамето, върху което написано „помирение с Русия“, е начертано също и „запазване съществуванието на България от хищничеството на Русия“. По-нататък следва: „...Сутрин и вечер, като си правя молитвата, м о л я   с е   н а   Б о г а   д а   м и   д а в а   търпение и   д о с т а т ъ ч н о   н р а в с т в е н а   в и с о т а“.   Всякой се моли да му дадат онова, което му липсва. С тази християнска декларация министърът отнема знамето на Висариона Висарионовича. „В този дух ще вървим и за напред... и ще гледаме на целта, а тази цел не е друго, освен   б л а г о т о   н а   Б ъ л г а р и я   и   о с ъ щ е с т в е н и е т о   н а   н а р о д н о т о   ж е л а н и е“.   И социалистите, както знаеш, не искат нещо повече. И тъй, знамето на министър-президента в едно и също време поглъща в себе си политическите програми и на Драгана Цанков, и на Стефана Стамболов, и на Висариона Висарионовича, и на социалистите. А знамето на „сопаджиите“ се грабна още на 17 ноември. Този акт се извърши много тържествено... Остави се, Бедрос, щях да си изпатя: като рукна тълпата да бяга, аз, се видях в един миг останал самичък в една тясна уличка; тръгнах напред — напреки изфуча конната жандармерия с голи шашки, тръгнах назад — като изпъкнаха, брате мой, работниците от Пернишката мина, с едни дълги сопи, че като обсипаха улиците с град и камъни — къде да се дяна? Еле един човечец ми отвори портата си, та се закрих. И не ме е яд друго, ами между шайката видях и един дърт брадат чифутин, да те е гнус да го гледаш, ама с голи ръце какво да правиш! Караууул! Грабнаха знамето на Радославова... Жанда̀р!

---

         Бедрос, гледай бре, чисти си космите, защото може да си изпатиш един ден. В Славянската беседа прокурорът иска главите на трима души, защото не им бил чист косъма. Нова теория на доказателства, както виждаш. Ти искаш да знаеш, Бедрос, какво става с процеса по убийството на Стамболова, а пък аз, право да ти кажа, намирам, че не е твърде тактично да настрояваш общественото мнение и чрез това косвено да влияеш на съда с преждевременни мнения. Но човек с моя темперамент е в състояние да схваща комизма и в най-трагичните моменти. Ти знаеш ли, драги Бедрос, прокурорът след цяла го­дина предварително следствие, след цяла седмица съдебно дирене, след разпита на стотина свидетели, до какво заключение дойде? А? Прокурорът дойде до заключение, че   „Н а у м   Т ю ф е к ч и е в   н е   е   а н г е л“.   Аз не зная дали защитата ще бъде в състояние да възрази нещо против това заключение, но уверявам те, Бедрос, че откритието на прокурора произведе силно впечатление. Цялата публика устреми очи в плещите на Тюфекчиева, и действително, върху тия плещи не се развяваха ангелски крила, нито пък цял той изглеждаше да е безплътен дух, жител на небесата. Честна дума!... За сега стига.

         София, 17 декември 1896 г.

Т в о й   Н и к о л а й

         P. S. Абе джанъм, Бедрос, какво сте се задръгнали с тоя пусти Висарион Висарионович, оставете го по дяволите, срамота...

---

^* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, год. II, бр. 66 от 18.12.1896 г.

върни се | съдържание | продължи