Алеко Иваницов Константинов е роден в Свищов на 1863 година, 1 януари. Първоначалното си образование е получил не в училището, а от домашни учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков. Следвал е два класа в свищовското училище и от 1874-1877 годи. е бил ученик на габровската гимназия. Тук под влиянието на Илия Христович и Шишковата словесност е почнал да пише детски стихове. На 1878 г. заминува за Николаев, Русия, гдето свършва пълен курс на реалната гимназия и на 1881 г. постъпва в Новоросийския университет. През тазгодишния си живот в Южнославянския пансион той е издавал, със сътрудничеството на няколко приятели, една хумористическа ръкописна газетка и е писал пиески за ученическата сцена. В първата година на университетския си живот е написал една комическа поемица, издадена в 1882 г. от Л. Ю. Райков в Свищов, под заглавие „Песен за Пламен-Теня и Слобод-Маджара“, написана в духа на народните песни. На 1885 г. свършва курса на юридическия факултет, връща се в България и го назначават за член на Софийския окръжен съд, след шест месеца е назначен за прокурор при този съд и девет месеца след това - за помощник на прокурора при Софийския апелативен съд. В течение на пет години, от 1885-1890 г., измира цялото му семейство - баща, майка и три сестри, а при това го уволняват и от службата. При туй отчаяно положение, без средства за съществувание, той се предава на литературни занятия, плод на които са преводите на „Полтава“ и „Бахчисарайски фонтан“, поеми от А. С. Пушкина, „Беглеци“ и „Демон“, поеми от Лермонтова (последнята преведена заедно с П.П.Славейкова), част от „Руските жени“, поема от Некрасова, „Тартюф“, петоактна комедия в стихове от Молиера, La Pater от Франсоа Копе и др., печатани в сп. „Свети Климент“. Писал е в списанията „Мисъл“ (Бай Ганьо), „Български преглед“ (До Чикаго и назад, Tempi passati), „Българска сбирка“ („Чергари“, поема от А. С. Пушкина, разказче „От много ум“ и няколко стихотворения). Вземал е участие в юбилейните сборници - Фотиновски („Пази боже сляпо да прогледа“) и на Славянската беседа („Из мирния живот на Славянската беседа“). Писал е във вестниците „Прогрес“ (Проза и стихове) и „Знаме“ (подлистници). Сега се занимава с адвокатство. Появяванието на неговите книжки „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо“ той дължи на впечатленията и силата, която е изчерпал от пътуванията си до изложенията в Париж - 1889 г., Прага - 1891 г., и Чикаго - 1893 г.

върни се | съдържание | продължи