Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

НЕВЯСТА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Вдигни и ти очите си нагоре
      и помоли се заедно със мене. -
      Така в детинство с майка си говорех
      и молехме се двете на колене.

       

      Аз чакам в бялата венчална дреха
      да дойдеш ти - сънуван и обичан, -
      да бъдеш моя радост и утеха,
      с цвета на младостта да те окича,

       

      да се стопя като снежинка в огън
      и на кръвта ти огъня да бъда.
      О, вижда бог и моята тревога,
      и моята любов - и нека съди.

       

      И ето, звън вечерен се пророни,
      пътеката пребули снежна мрежа
      и ледени цветя, листа и клони
      по здрачните стъкла изплете скрежът.

       

      Вземи ме - с мойта обич всеотдайна
      и с моя дар безценен и безимен.
      И даже ако смърт е в тази тайна,
      тогава пак вземи ме - умъртви ме.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]