Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ПОСЛУШНИЦА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Твоят образ ми бе пътеводна звезда,
      твоят образ бе в мойта килия.
      И напразно се мих със светена вода,
      не пропуснах света литургия,
      на Кръстовден във кръста господен се врекох
      и прочетох три пъти псалтира...
      Една нощ власеницата тъмна съблекох
      и напуснах сама манастира.

       

      Ти ме взе, както вземаме зрелият нар,
      вече сам полетял към земята.
      И нима любовта ни не е божи дар,
      и сълзите - причастие свято? -
      А защо виждам кървава рана от щик,
      твойте устни когато целувам?
      О, защо ми се мярка Христовия лик,
      и разпятие вечно сънувам?

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]