Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

МАЙЧИНА ПЕСЕН

 

Елисавета Багряна

 

 

      Няма вече да оправям
      вечер твоето креватче,
      приказки да ти разправям
      за небесното ти братче,
      песни да ти пея тихо -
      да не чуваш земний вихър,
      топличко да те завивам
      и над тебе да заспивам.

       

      Няма вече да те водя
      в улиците за ръчица,
      да ти соча в небосвода
      нейде полетяла птица -
      и да сещам как прелива
      в сложената доверчиво
      мъничка ръчица твоя -
      щастието и покоя.

       

      Аз ще скитам безутешна
      в безучастната чужбина.
      Твой връстник когато срещна,
      насълзена ще отмина...
      Ти ще си играеш кротко,
      ще отиваш на разходка,
      а понявга - нявга само,
      ще запитваш: „Де е мама?“

       

      1925

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2002 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]