Няма вече да оправям
вечер твоето креватче,
приказки да ти разправям
за небесното ти братче,
песни да ти пея тихо -
да не чуваш земний вихър,
топличко да те завивам
и над тебе да заспивам.
Няма вече да те водя
в улиците за ръчица,
да ти соча в небосвода
нейде полетяла птица -
и да сещам как прелива
в сложената доверчиво
мъничка ръчица твоя -
щастието и покоя.
Аз ще скитам безутешна
в безучастната чужбина.
Твой връстник когато срещна,
насълзена ще отмина...
Ти ще си играеш кротко,
ще отиваш на разходка,
а понявга - нявга само,
ще запитваш: „Де е мама?“
1925
върни се | съдържание | продължи