Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СРЕБЪРНА СВАТБА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Погледни, ний сме вече и двамата стари,
      младостта неусетно изтля.
      Ето: първи сняг моито къдри прошари,
      твоят поглед и благ, но без плам.

       

      Преди много години, във този ден същи,
      в недалечният южен градец
      ти дойде и ме взе, и отведе от къщи,
      и бе плах като бягащ крадец.

       

      А пък аз се смущавах и спъвах свенливо
      и непривичната дълга пола -
      и говореха, толкова светло красива
      не съм никога още била.

       

      А на пътя от черква, как ясно си спомням,
      една стара жена ни видя
      и ни даде да пием от глинена стомна
      ненапита чешмяна вода.

       

      И затече водата - ту бистра, ту мътна, -
      безпощадния земен живот.
      Но скръбта и неволите свързват по-плътно,
      а ний вкусихме не един плод.

       

      Сега кротко говорим и гледаме мъдро,
      и безмълвна надежда плетем:
      пред прозореца нашият внук златокъдър
      своя пръв урок гласно чете.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]