ЖЕРТВАТА

Елисавета Багряна

На майка ми

 

 

Пред малкото креватче на колене
тя, трети ден немигнала, се моли
и бавно гълта сълзите солени. -

 

Едничкият й син е тежко болен
и само нишка го дели от края -
а долу другите деца играят

 

и слънцето в прозореца поглежда,
и дюлята подава пълни клони -
но той е ням и сляп, и безнадежден...

 

През първий ден към старата икона
мълвеше тя, прекръствайки се мигом:
- Върни дететето ми - от смърт спаси го.

 

През втория, очите без да снема,
се молеше, от скръб обезумяла:
- Вземи живота ми - и дай го нему.

 

А днес, на третия, едва прозряла,
тя рече мъдро: - Майко свята, стига -
вземи го, но от мъките спаси го.

 

И стана чудо: мина малък пламък,
детето мръдна устни загорели
и промълви полека: - Хлебец, мамо!

 

1925

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи