СТУД

Елисавета Багряна

Ти знаеш ли сподавения вопъл
и тази властно раснеща тревога -
като в ятата, сбрали се за път, -
която тегли някъде на топло?

 

                    Защо не мога
да бъда с птиците, когато утре полетят?
Какво ще правя аз без топъл кът,
когато снежна зима всичко тук погребе?

 

Да дойда ли при тебе?
Със виното на спомена да сгреем
и погледа, и мръзнещите пръсти.
Започне ли край нас да вечерее,
- амин - да кажем и да се прекръстим.

 

Да няма пролетния вятър,
да няма лятната омара,
да е макар като в църква тихо
и сетната свещица да догаря,
                    но само да е топло...

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи