Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СТУД

 

Елисавета Багряна

 

 

      Ти знаеш ли сподавения вопъл
      и тази властно раснеща тревога -
      като в ятата, сбрали се за път, -
      която тегли някъде на топло?

       

                          Защо не мога
      да бъда с птиците, когато утре полетят?
      Какво ще правя аз без топъл кът,
      когато снежна зима всичко тук погребе?

       

      Да дойда ли при тебе?
      Със виното на спомена да сгреем
      и погледа, и мръзнещите пръсти.
      Започне ли край нас да вечерее,
      - амин - да кажем и да се прекръстим.

       

      Да няма пролетния вятър,
      да няма лятната омара,
      да е макар като в църква тихо
      и сетната свещица да догаря,
                          но само да е топло...

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]