ГЛАС

Елисавета Багряна

В часа, когато бяло-пепелява
се стеле ноемврийската мъгла,
в сърцето твое свредел задълбава
една тъга, един безимен глад.

 

По хълмовете есента минава
и пътищата дъжд и кал застла.
В живота що ли още ти остава?
Какво са твоите борби, дела?

 

В химери някакви си се унисал
и в криво огледало си видял
живота, щастието, любовта.

 

И в себе си до капка си раздал
да дириш вечен някакъв свръхсмисъл -
а си загубил смисъла в света!

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи