Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ГЛАС

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      В часа, когато бяло-пепелява
      се стеле ноемврийската мъгла,
      в сърцето твое свредел задълбава
      една тъга, един безимен глад.

       

      По хълмовете есента минава
      и пътищата дъжд и кал застла.
      В живота що ли още ти остава?
      Какво са твоите борби, дела?

       

      В химери някакви си се унисал
      и в криво огледало си видял
      живота, щастието, любовта.

       

      И в себе си до капка си раздал
      да дириш вечен някакъв свръхсмисъл -
      а си загубил смисъла в света!

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]