Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ОСТРОВ

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      И пак, догарящ, отмалял, денят увисна
      на тъмните криле на вятърната мелница.
      Като вълна вечерната прохлада писна
      челата на рибарите и бедните преселници.

       

      Животът някъде върви с железни стъпки
      и с главоломен устрем. Някъде събития
      връхлитат и бушуват. Хиляди претъпкани
      съдби човешки и народи вихъра помита.

       

      Тук само ехото едва-едва достига
      като притихнал морски шум, или пък вечен
      моряшки разговор, след някакво пристигане,
      за бури и за корабокрушения далечни.

       

      И тези бедни, прости хорица, откъснати
      от оня свят кипящ, оставени на божиите
      ръце, без ропот кърпят мрежите си скъсани
      и щом са сити - мирен е животът и несложен...

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]