И пак, догарящ, отмалял, денят увисна
на тъмните криле на вятърната мелница.
Като вълна вечерната прохлада писна
челата на рибарите и бедните преселници.
Животът някъде върви с железни стъпки
и с главоломен устрем. Някъде събития
връхлитат и бушуват. Хиляди претъпкани
съдби човешки и народи вихъра помита.
Тук само ехото едва-едва достига
като притихнал морски шум, или пък вечен
моряшки разговор, след някакво пристигане,
за бури и за корабокрушения далечни.
И тези бедни, прости хорица, откъснати
от оня свят кипящ, оставени на божиите
ръце, без ропот кърпят мрежите си скъсани
и щом са сити - мирен е животът и несложен...
върни се | съдържание | продължи