Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ВЪЛНИ

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      Волни вълни, ти, примамно, невярно море,
      своята синя безбрежност пред мен разтворете,

       

      кораба мой като сън понесете неспирно,
      моята скръб удавете в разгулната шир!

       

      Който е сам, който няма ни близък, ни дом,
      целият свят е пред него разтворен огромен,

       

      целият свят е за него познат - и пустинен, -
      в целия свят той е все така чужд и самин.

       

      Кой беззаветно го чака и кой го зове
      в утрини ведри, когато трептят бреговете,

       

      в сините нощи, когато в далечни пристанища
      морните кораби котвите спущат на стан?

       

      С кратките знойни упойки на лиха любов
      жадно опива той своята болка съдбовна -

       

      своята жажда, която го гони безспирно
      сам по света да се скита без отдих и мир,

       

      вечно да дири това, що в един само миг
      сляпо се губи и нивга се вече не стига...

       

      Де е, кажете, морета, вълни, океани,
      светлия сън, от живота веднъж осеян?

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]