ВЪЛНИ

Елисавета Багряна

Волни вълни, ти, примамно, невярно море,
своята синя безбрежност пред мен разтворете,

 

кораба мой като сън понесете неспирно,
моята скръб удавете в разгулната шир!

 

Който е сам, който няма ни близък, ни дом,
целият свят е пред него разтворен огромен,

 

целият свят е за него познат - и пустинен, -
в целия свят той е все така чужд и самин.

 

Кой беззаветно го чака и кой го зове
в утрини ведри, когато трептят бреговете,

 

в сините нощи, когато в далечни пристанища
морните кораби котвите спущат на стан?

 

С кратките знойни упойки на лиха любов
жадно опива той своята болка съдбовна -

 

своята жажда, която го гони безспирно
сам по света да се скита без отдих и мир,

 

вечно да дири това, що в един само миг
сляпо се губи и нивга се вече не стига...

 

Де е, кажете, морета, вълни, океани,
светлия сън, от живота веднъж осеян?

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи