Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

КЕЙ

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      Когато стъпих на това крайбрежие,
      на кея бяха изобилен лов стоварили
      и сякаш прилепи, разпънатите мрежи
      тъмнееха и шумно разговаряха рибарите.

       

      На този кей, на този малък остров,
      от два различни свята идещи, се срещнаха,
      кръстосаха се като копия изострени
      съдбите ни - съдби скиталчески и безутешни.

       

      Кръстосаха се само - и с прободени
      души и мисли, и в кръвта с една отрова
      завърнахме се в корабите - и в безброден,
      самотен, неизвестен път се впуснахме отново.

       

      А вечерта като прегръдка топла
      на рамената, тръпнащи от скръб, се слагаше.
      Далечността топеше всеки вик и вопъл,
      на всичко свикнал, тих и сънен кеят се протягаше...

       

      И не тъй, както в драмите на сцената -
      морето пак бе като меден диск изгладено,
      небето гледаше отгоре незасегнато
      и с песни в кръчмите пропиваха лова продаден.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]