КЕЙ

Елисавета Багряна

Когато стъпих на това крайбрежие,
на кея бяха изобилен лов стоварили
и сякаш прилепи, разпънатите мрежи
тъмнееха и шумно разговаряха рибарите.

 

На този кей, на този малък остров,
от два различни свята идещи, се срещнаха,
кръстосаха се като копия изострени
съдбите ни - съдби скиталчески и безутешни.

 

Кръстосаха се само - и с прободени
души и мисли, и в кръвта с една отрова
завърнахме се в корабите - и в безброден,
самотен, неизвестен път се впуснахме отново.

 

А вечерта като прегръдка топла
на рамената, тръпнащи от скръб, се слагаше.
Далечността топеше всеки вик и вопъл,
на всичко свикнал, тих и сънен кеят се протягаше...

 

И не тъй, както в драмите на сцената -
морето пак бе като меден диск изгладено,
небето гледаше отгоре незасегнато
и с песни в кръчмите пропиваха лова продаден.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи