Слушай, дъще, млада първескиньо,
слушай свойта майка престаряла.
Не напусто младостта ми мина,
не напразно съм в света живяла.
С колко много грижи ви отгледах -
тебе, твойте братя и сестрици,
питай - белите коси два реда,
двете ми ръце - две вощеници,
двете ми очи - две сълзи спряни:
- не излизай нощем ти по двора,
пътните врати залоствай рано -
зла магия някой да не стори,
да не стъпиш в място нечестиво -
млякото в гръдта ти да престане.
А детето с булото прикривай -
да не дойде някой гост неканен, -
сините очи са пакостливи,
синеоки да го не заглеждат.
Щом заспи, над люлката му вечер
никой чужди да се не навежда,
а жена-бездетница - най-вече!
1925
върни се | съдържание | продължи