ВЕЧНАТА

Елисавета Багряна

Сега е тя безкръвна и почти безплътна,
безгласна, неподвижна, бездиханна.
Очите са притворени и хлътнали,
и все едно - дали Мария или Анна е,
и все едно - да молите и плачете -
не ще се вдигнат тънките клепачи,
не ще помръднат стиснатите устни -
последния въздух и стон изпуснали.
И ето, че широк и чужд е вече пръстена
на нейните ръце, навеки скръстени.

 

Но чувате ли вие писъка невинен
на рожбата й в люлката съседна? -
Там нейната безсмъртна кръв е минала
и нейната душа на тоя свят отседнала...
Ще минат дни, години и столетия
и устните на двама млади, слети,
ще шепнат пак „Мария“ или „Анна“,
в нощта, сред пролетни благоухания.
А внучката ще носи всичко: името,
очите, устните, косите - на незримата.

 

1925

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи