Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

АПРИЛ

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      Слънчев сноп от прозореца влиза,
      цветен сняг е земята покрил
      като с брачна, данетелена риза -
      дойде неусетно април.

       

      Бог е мъдър и благ и прощава
      всяка пролет на грешния свят.
      А пчeлите сега опрашават
      медоносния ябълков цвят.

       

      Вечер лъха презморския вятър,
      който всичките пъпки разви.
      Аз обичам безумно и свято -
      бог сърцето ми благослови.

       

      Но е моята страст негасима
      и безмълвен е жадния зов -
      че той няма ни образ, ни име:
      аз обичам самата любов.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]