ОТПЛАТА

Елисавета Багряна

Защо си днес ти блед и мълчалив,
защо не се посмееш, пошегуваш?
Какво, ревнуваш ли? Нима боли,
нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?

 

Край огъня се грееше и ти,
но мъките ми бяха ли известни?
За тебе плаках и се причастих,
и пях молитвено смирени песни.

 

Сега - свободен си. Върни се там
и ако можеш, забрави веднага
и мен, и моя сън - горчив и ням,
на който днес самичка край полагам.

 

Иди при нея, мене прокълни -
аз даже както трябва не обичам:
мен и снегът валящ ме пияни,
и всяка нова песен ме развлича.

 

1924

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи