Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ULTIMUM VALE

 

Елисавета Багряна

 

 

      Аз ще живея с тези мънички минути,
      тъй дълго чакани и минали тъй скоро.
      Над тях ще тръпнат често мислите залутани,
      но нивга никому за тях не ще говоря.

       

      Ще помня първата надежда ненадейна,
      като сокол над нас извила волнокрила,
      и седмоцветната дъга в душата грейнала
      и срещите невъзвратими озарила.

       

      Ще помня улиците леко заскрежени,
      отдето бавно минахме в часа прощален
      и трепналите дълги, светли отражения,
      пред нас разкъсани зигзаги начертали.

       

      Ще помня даже... даже номера на влака
      и стъпканото малко цвете на перона...
      Но нищо, че очите ми са пак разплакани -
      устата ми ни зов, ни прошка ще пророни.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]