Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СНЯГ

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      Тази бяла, небивала зима
      в паметта ще остане запазена
      като приказка бяла - без име,
      нито писана, нито разказана.

       

      Този чужди град, смътно обикнат,
      с островърхите къщи и замъци,
      дето вечер фенерите никнат
      с бледожълти, безтрепетни пламъци.

       

      И безкрайните улици, сплели
      дълги сенки и клони данетелени.
      И ний, първите стъпки поели -
      от съня и покоя извели ни...

       

      Ще се нижат дни, черни и бели,
      с неотменния знак отбелязани.
      За което сме вчера живели,
      днес сами може би ще погазим ний.

       

      Но през някоя коледна вечер,
      с две въздишки, несетно отломени,
      ще потеглят на път отдалече
      двете сенки на нашите спомени.

       

      И ще спрат в този град, и ще идат
      в остарялата черквица бляснала,
      да отслужат една панахида
      - на нашата младост угаснала.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]