INTERIEUR

Елисавета Багряна

Ти ме гледаш тъй влюбено нежно,
ти говориш тъй топло и предано.
Вън завива виелица снежна.
Аз те слушам, далеко загледана.

 

Лъхат леки и странни парфюми
от цветята, над мене надвесени,
и напомнят самички, без думи,
че са вчера от тебе донесени.

 

Ти си нежен и предан, и верен,
ти си мой неотменно и всякога -
и прости моя смях преднамерен,
мойто женско лукавство понякога.

 

Че и аз като тебе обичам -
безнадеждно и смъртно увлечена,
и се често напразно заричам
да не ида на среща уречена.

 

Но когато зачуя, че идеш,
сякаш рязко, внезапно събудена,
там, от другия вход, без да видиш,
аз избягвам - смутена, зачудена.

 

И отивам при него покорна,
сякаш в тъмна хипноза омаяна.
И се връщам разбита и морна,
унизена и горко разкаяна...

 

1923

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи