Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ВИДЕНИЕ

 

Елисавета Багряна

 

 

 

      Вън ходи край къщи и пее отново
      април, цветоносеца блед.
      И дъха зелената пролет отрова,
      по-сладка от вино и мед.

       

      Как душно и тясно е в нашата стая,
      как силно ме тегли навън.
      Това, що разказвам, самичка не зная
      наяве ли бе, или сън.

       

      Видях аз морето - зелено и тъмно,
      и белият кораб на път.
      Край някакъв бряг неизвестен се съмна,
      де много сирени тръбят.

       

      Невиждани хора, нечути езици,
      обветрени, млади лица
      и сини очи с разширени занеце,
      и смели, и волни сърца...

       

      Но ти, недоволен и мрачен, отмеряш
      пет стъпки напред и назад.
      И моя глес млъква, смутен и треперящ,
      треперящ от горест и яд.

       

      Напразно. Отровата вече проникна.
      В кръвта ми киряща се вля.
      И чувствувам вече - на плещите никнат
      две силни, две волни крила.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]