ЮГ

Елисавета Багряна

Небесата чисти, ведросини,
трепетна омара над полето,
а в леса, сред кестени, смокини,
наровете яркоалени
са запалени -
сякаш полилеи от небето.

 

Ниви мак, оризища просторни,
дишат в леки, благодатни пари.
А Беласица и Пирин морни
са чела над тях надвесили
във невесели
спомени за битки и пожари:

 

Не веднъж над родните предели
се развихри огненосно стреме.
Не веднъж и нивите презрели
се изрониха забравени -
изоставени
от прокуденото родно племе.

 

Но сега, стаили всички грижи,
благославят златните поляни,
благославят срутените хижи,
благославят и профѝлите
на могилите,
с кръстове самотни увенчани.

 

А когато нявга лесовете
обновят посочените стволи
и утеха сложат вековете,
ще запеят пак усоите
за героите -
за живота приказен и волен.

 

1922

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи