Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ПЕСЕН НА ПРЕДАЧКИТЕ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Дълго през дългата зима ний предохме,
      седнали в тъмния кът.
      През одимени прозорчета гледахме
      вън оснежения път.

       

      И във душата ни смътно възставаше
      властен копнеж за простор,
      но непрозирна мъгла затъмняваше
      скъдния наш кръгозор.

       

      Зимата мина, към север прокудена,
      с бури и тежки мъгли.
      Трепна земята, несетно пробудена,
      звънна и рояк пчели.

       

      В росни зори ние рано се дигнахме,
      с бликаща младост в сърце,
      първи на чистият извор пристигнахме
      с блеснали менци в ръце.

       

      Вятърът волен далеко понесъл е
      нашите песни и смях...
      Песни ликуващи, ведри и весели -
      цялата младост е в тях!

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]