ЛЮБОВ

Елисавета Багряна

Кой си ти, на моя път застанал,
моя сън от клепките прогонил,
моя смях от устните откъснал?
И магия някаква ли стана?
Виждам те на старите икони,
чувам те в съня си нощем късно:
гледаш ме с очи на похитител,
а в гласа ти всеки звук ме гали.
Кой си ти, в духа ми смут запалил -
Мефистофел ли или Кръстител?

 

А сърцето мое доверчиво
пее - птичка в цъфнала градина,
пее - и нарича те: Любими.
И покорна, шепна аз щастлива,
като на Исуса - Магдалина:
- Ето моите ръце - води ме!

 

1925

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи