ВИК

Елисавета Багряна

Във тази стая - тясна, тъмна, ниска,
умирам от неизцелима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.

 

А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край своя враг беззлобно ще отмина.

 

И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в пищни празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи. -

 

Че мойта младост, огнено пламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо -
като вихрушка над света ме вдигат.

 

1922

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи