ПРОЛОГ

Елисавета Багряна

Нека ме шибат и брулят неверните бури,
нека ми съскат отровните, лепкави грижи,
нека месата ми късат безумните фурии,
хищни чакали кръвта ми пролята да лижат...

 

Ти само, огън горящ в моя дух, не загасвай,
ти само, извор клокочещ в сърцето, не спирай,
ти само, обич, която мистично опасваш
моя живот - до последния миг не умирай!

 

Що са онези, които сега слепешката
моите дни на света преброени скъсяват? -
Бъдните дни, с неотменната своя разплата,
тяхната пръст ще затъпчат в безмълвна забрава.

 

Ти, огън мой, ще гориш и след мен в духовете,
ти, извор жив, ще клокочиш в сърцата без грях,
ти, моя обич, в очите младежки ще светиш,
с техните устни ще пееш - и аз ще съм в тях!

 

1936

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи