До господина доктора   А т а н а с о в и ч а,          
члена на „Добродетелната дружина“.

         

Г о с п о д и н е   д о к т о р е !

         Като следвах образованието си в Одеса, лани всред зима получавам писмо от застрелялия се без време баща Ботя Петкова, който с двадесет и пет годишното си учителствуване в Калофер едвам е могъл да прехраня досега семейството си, писмо, което като прочетох, принудих се да се уволня, та като първороден син да отида да чуя последнята воля бащина, а главното да поддържа изпадналото ни семейство. Но като отидох и поех учителската длъжност на баща си, той с божия воля полека-лека се поуправи и готов беше да захване длъжността пак, ако калоферци, кои повнят заслугите му, не му определиха една малка пенсия, с която той както и да е ще може да се прегледа. А аз, както и баща ми, като имам пред очи не само семейството ни, но и цялото ни злочесто отечество, с родителска благословия и с надежда, че родолюбивите български синове ще ми помогнат, реших да отида да свърша започенатото в университета. Но като нямам средства за това, дори и за пътни разноски, и като малцина в Букурещ познавам, които да ми помогнат, то приемам чест да се обърна с молба към Вас, като член на „Добродетелната дружина“, да благоволите да се помогне на един беден ученик, който ще бъде както Вам, тъй и на „Добродетелната дружина“, твърде признателен.

Х р и с т о   Б.   П е т к о в

1867, 9 врия [ноември] 21
Букурещ

 

 

Приех 2 желтици. Х. Б. Петков¹

 

 

¹ Върху писмото има следната резолюция: „Намервам за добро да се помогне на г-н Петкова за път до 2# от тази година.“ Dr Athanasovici

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи